Колебаел се между родния Ниш, София и Византион, накрая избрал стратегическото пристанище на Босфора.

Финансовият срив на Рим бил овладян от Константин чрез прекратяването на паричните измами на дотогавашните римски императори и въвеждането на златния солид.

Солидът бил монета от чисто злато, тежаща 4.55 грама, чиято тежест не се променила от 309 г. до периода на Никифор II Фока (963-969 г.), когато бил олекотен с 0,28 грама.

Цели шестотин години без йота инфлация и обезценяване на валутата! Такъв период в човешката история няма.

Този период е бил възможен само в една християнска, православна империя, каквато е била Византийската. Защото заедно със солида, Константин въвежда и моралните принципи на управление и общежитие във Византия.

Константиновият свод от закони превърнал Византия в държавата, където съществувала симфония между духовната и светската власти

Благодарение на тях икономиката и социална структура на Византийската империя  през следващите векове бележат небивал разцвет.

Константиновият кодекс наложил първото в света премахване на робството чрез държавен указ. Освобождаването на роб в църква в присъствие на епископ станало закон.

Имало специален текст за евреите- роботърговци (те били главните

печеливши от тази търговия и останали такива векове след тази епоха): „Ако евреин купи или обреже роб-християнин или друг иноверец, е длъжен да го освободи“ (Cod. Theod. XVI 9,1: a 335).

През пролетта на 314 г. Константин разпоредил всички свободнородени, изпаднали в робство по времето на Максенций, да бъдат освободени.

Всъщност Константин дал път на епископското или църковното право, което

значело, че съденето на хората ставало в най-голям синхрон с Божиите закони, с християнството. Оттогава датира даването на показания да става с двама свидетели, както го изисквала църквата.

Константин забранил осъдените на принудителен труд да бъдат жигосвани по лицата, защото „лицето е създадено по подобие на небесната

хубост“ (facies quae ad simsilitudinem pulchritudidnis caelestis est figurata). Отменено било и смъртното наказание чрез разпъване на кръст и счупване на краката. Животът на затворниците бил облекчен. Били въведени редица строги наказания, преследващи сексуални извращения като хомосексуализма, безразборните прелюбодеяния.

Били насърчавани онези семейства, които полагали грижи за изоставени деца.

Подхвърлянето на деца било третирано като причиняване на смърт. Гладиаторските борби, събуждащи животински и сатанински усещания у римляните, били забранени.

Неделята била въведена като държавен празник, ден Господен. В следващите две-три столетия това законодателство било доразвито от други императори, сред които се  отличава Юстиниан I (527-565 г.). Той обявил свещеническата служба, заедно с императорската институция за най-големия Божи дар на човечеството. Тяхната хармония давала на хората всички възможни предимства, така че императорът непрестанно полагал грижи за православието и свещеничеството, предвид очакваната за това Божа награда.

Юстиниян осъдил содомитския грях на хомосексуалистите и призовал грешниците в това направление да се покаят овреме. На практика решенията на четирите вселенски събора – Никея, Константинопол, Ефес, Халкидон добили сила на общовалидни закони.