С голяма доза вероятност може да се твърди, че предсрочни парламентарни избори преди местните избори наесен няма да има. Не са съвсем изключени, но са малковероятни. Причината ли? Няма кой да ги предизвика.

 Нали помните любимия въпрос на Сталин? Както разказва бившият зам.-министър на външните работи на Великобритания Александър Кадоган, когато веднъж посъветвали Сталин да поддържа добри отношения с папата той попитал: „ А колко дивизии има той?“

 Днес е същото – колко дивизии има Лютви Местан, който се заканва да сваля правителството. Слабичък ми се вижда, немощен. Депесарската клика вече усеща, че около нея се затяга консолидирано мнозинство, решено да приключи с обръчите, административните, финансови и бизнес пипала на мафиотския октопод, който от десетилетия души държавата и нацията. Затова врещенето на Местан ще се засилва и ще преминава в кресчендо.

 Резултатите от представянето на предстоящите местни избори ще представляват част от рамката, в която ще се тълкуват и потенциалните възможности за  последващи предсрочни парламентарни избори. Ами я си представете, че ГЕРБ получи като брой кметове резултат по-добър от този през 2001 г. Или пък броя на съветниците им е повече. Или пък подадените гласве за съветническите листи е по-висок. Добавете и реалната възможност на много места управляващата четворна коалиция да се появи като местни коалиции, с променлива геометрия.

 Казано по-просто, на места ГЕРБ да е в коалиция с РБ, другаде с ПФ, а на трети места – с АБВ. Нечисто е като идеологическа платформа, но пък кой ти гледа вече в България чистотата. Особено пък ценностната и идеологическата. Тук принципът е „няма невъзможни неща“.

 Като се вземе за отправна точка обвързаността на възможността за предсрочни парламентарни избори от резултата от местните избори става ясно, че много важен момент е ясното очертаване на това какво ще се тълкува като победа и какво като загуба. Казано иначе, за да избегнем обичайната ситуация в България, когато след поредните избори всички се опитват да се изкарат победители, ние като избиратели е необходимо да настояваме за относително ясно и категорично очертаване на параметрите на победата и загубата от самите партии и коалиции преди резултатите да станат ясни.

 Давам пример – местни избори 1999 г. СДС печели в пъти повече кметски места и пропорционален вот за листите от съветници в сравнение с резултатите от предишните местни избори 1995 г., когато кандидатите на съюза спечелиха само пет областни града и столицата. Броя на гласовете за съветниците също бяха много повече. СДС тогава не очерта преди изборите ясно какво ще смята за победа и какво – за загуба.

 На Национален съвет на СДС през пролетта на 1999 обаче всеки областен председател се надпреварваше да заяви спечелване на повече от половината общини в своята област. 

 Тази надхвърляща всички реалистични очаквания цел беше в основата на изкривеното тълкуване впоследствие на обективния резултат от изборите, който в никакъв случай не притежаваше характеристиките на загуба за СДС. Но през същата 1999 г. съюзът загуби емблематичната Варна, загуби Стара Загора, загуби Благоевград, макар че спечели в много други общини, вкл. кметското място в Кърджали. И ето, че медийно и пропагандно беше завъртяна тезата, че СДС е „загубил“ местните избори. Това доведе до много лоши, вторични последици, които съдействаха за падането му от власт през 2001 г.

 На второ място, грешка ще бъде ако местните избори се мислят като възможност за идеологическо и ценностно съперничество. Под въпрос е изобщо възможността да се влезе в диалог с избирателите. Причината е, че и след последните избори в България, партиите и техните футкционери мислеха едно, говориха на избирателите друго, решиха да правят след изборите трето. А накрая се случи нещо съвсем различно, четвърто, което няма нищо общо с това заради, което се късаха ризи по време на предизборната кампания.

 По неповторимия израз на Божидар Лукарски всичко това са били „трикове“, за заблуда на десния избирател. Затова наесен всякакви опити изобщо за смислено предизборно говорене ще удрят на камък. Златно време за задкулисието и местните олигарси. Това обаче в никакъв случай не бива да изненадва, а по – скоро да се приеме като реалност, която трябва да се държи под особено внимание.

 Трето, никой не може да ме убеди, че дори и да спечели в определена община, партията /или коалицията/ победител няма в крайна сметка да получи „пирова победа“.

 Малко факти. От 265 общини в България /от 01.01.2005 г. Сатовча вече е самостоятелна община, с което общините от 264 станаха 165/ една трета са във фактически фалит или имат структурен дефицит в своите бюджети. Структурен дефицит означава, че задълженията им са по-големи от техните годишни бюджети. Сред тези общини има и областни центрове, има и по-малки градове. Най-накрая, сред тях има и селски общини /напр. Братя Даскалови, Опан, Баните и т.н./

 Хайде сега да видим спечелването на кметското място в такава община може ли да се опише като позитив. Формално – да, но на практика вероятността да се инкасират единствено негативи, особено ако спечелилата партия или коалиция не разполага със стабилно или някакво мнозинство в общинския съвет, правят такава победа „Пирова“. Следващият кмет на община Перник със сигурност ще се казва Ирена Соколова, която в момента е областен управител от ГЕРБ.

 Но след като задълженията на общината са осемцифрена сума, нали не е трудно да се разбере, че новият кмет още в началото на мандата си ще бъде спънат с букаи на краката и воденичен камък на шията. Все пак наесен ще има и добра новина. И тя е, че БСП ще претърпи катастрофална загуба от ГЕРБ и Борисов – дванадесета, тринадесета, вече не знам дори коя подред.

 Даже си мисля, че БСП ще бъде в най-добрия случай трета политическа сила, а защо не и четвърта след тези избори. Какво пък, бесепарят колкото и милиончета народна пара да е откраднал, в един момент става разочарован бесепар и успешно се реанкарнира в някакво ново, понякога уродливо партийно чудовище /АБВ/, за да реализира идеята си за запазване на ограбеното.

 Което за сетен път доказва правилото, че понякога позитивният резултат не е непременно следствие от много премислени решения, а е просто непреднамерено следствие от привидно неприемливи действия. Кой да ти знае през 2001 г., когато започнаха истинските политически кариери на Първанов и Борисов, че след десетина години ще се превърнат в килъри на столетницата!