Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2015 07:06
Драги читатели, кажете ми как е при вас. На мен напротив, личното ми време тече все по-бързо. Едно време лятната ваканция беше дълги месеци на игри, сега докато се огледам, пак рожден ден. Димчо Дебелянов започва едно свое стихотворение с думите на Ал. Блок: „И стало беспощадно ясно/ жизнь прошумела и ушла“.
Акселерация. Историческото време също ускорява своя ход. Рим се разпадал няколко века, съветският строй не живя и век (1917-1989 г.), той си отиде Not with a Bang but with a Whimper. Някой ден балонът на $17-трилионния US national debt ще се спука with a Big Bang, въпреки войните, които Вашингтон подпалва по целия свят, включително в Украйна, за да сложи ръка върху природните богатства от Ванкувър до Владивосток и компаниите да ги подчинят на юридическия си империализъм.
За новите вещи времето тече по-бързо, отколкото за старите. Не мога да кося с косата, с която дядо ми Илия косял ливадите около бедното родопско селце Югово, но баща ми можеше и казваше, че старата коса е отличен работен инструмент. Ятаганът, с който другият ми дядо Димитри кюмюрджията вардел кюмюра си от морските разбойници, докато го продаде в Цариград, и сега би свършил работата, за която е направен. Това са били оръдията на труда на моите дядовци.
Снабдих се с канцеларски „Континентал“, ролс-ройсът на механичните пишещи машини за сечиво на моето препитание на преводач. Залових се прилежно с десетопръстен машинопис, за да не откъсвам очи от оригинала, от който превеждам. Появиха се компютрите. Усъвършенстват се шеметно; казаха ми, че за да съм в крак с разните лаптопи, десктопи, джаджи и тутурутки трябвало на 18 месеца да ги подменям с нови. Казах си: Няма да насмогна на тази акселерация. Новата грамотност ще стигне до общуване с емотикони вместо с думи. И без това съм демоде. Върнах се назад към писането на ръка с писалка. Не че владея бързопис или имам красив почерк. Пишеш букви като гарги, казваха ми, когато бях малък, и бяха прави. Ако пазите стар нотариален акт, вижте какви краснописци са били някогашните чиновници.
Ангела Меркел е родена в Хамбург през 1954 г., възможно е да доживее рухването на ЕС. Няма да го доживее като действащ канцлер, не дори като дейна политическа фигура. Нейните партайгеносен няма да желаят да споделят с нея стигмата на провала. Провалът е кръгло сираче, успехът има сто бащи, да те е срам да се появиш на обществено място с майка му.
Меркел ще олицетворява разпадането на Европейския съюз, както Михаил Горбачов олицетвори разпадането на Съветския съюз.
Нямам кристално кълбо да виждам бъдещето. Не съм Нострадамус. Не казвам, че по рождение Горбачов бил дамгосан от съдбата с белег на челото. Не пригласям на ЩАЗИ, че Меркел е дъщеря на Хитлер. Разказвам само за акселерацията. Политическите кариери станаха мимолетни, световните политици са еднодневки в сравнение с колосите от моето време.
Конрад Аденауер беше на върха повече от половин век. През 1949 г. стана първият федерален канцлер на Западна Германия. През 2003 г. германците от обединените две Германии го избраха за най-великия германец на всички времена. През 1952 г. той издейства прекратяване на окупационния статут на Германия. Днес с канцлерката Меркел начело Германия де факто е окупирана страна, щом САЩ искат да дислоцират атомно оръжие на германска територия. В ХДС/ХСС първата буква значи християнство, но днес, след дехристиянизирането на Магреба, Европа се дехристиянизира, ХДС/ХСС не са християнски. И да не е дъщеря на Хитлер, както казват тайните служби ЩАЗИ, Ангела Меркел прилича на фюрера по това, че той предпочиташе древните арийско-тевтонски митове пред християнството. Но Хитлер преодоля рекордна за всички времена инфлация, даде хляб и работа на немците, аутобани и народния автомобил „Фолксваген“, а Меркел отвори вратите на Европа за исляма, който е религия завоевател, „Фолксваген“ загуби една трета от капитализацията си. Хитлер – лебенсраум, експлозия, Меркел – имплозия.
Задавам въпрос с повишена трудност на българския Блюдолизец Храбър: Знаеш ли защо главната квартира на НАТО е в Брюксел? Българският НАТО-ентусиаст не знае. Вместо да му тегля един шут в задника, аз го просвещавам: Защото генерал Шарл дьо Гол изрита главната квартира на НАТО от Париж. Затова тя е в Брюксел.
През 1955 г. Аденауер отиде в СССР и издейства освобождаването на последните германски военнопленници. Той слушаше класическа музика. И гласа на политическия разум. Култивираше любимата си градинка. И помирението с Франция. „Изумително!“, казаха през 1963 г. „Ройтерс“, „Асошиейтед прес“ и несъществуващата вече Ю Пи Ай (United Press International, за която българските набедени „политолози“ едва ли са чували, но която години превеждах). „Изумително е, че Аденауер посреща с почести Дьо Гол, офицер, воювал в две войни срещу Германия.“
В Лондон и във Вашингтон Дьо Гол разбра, че Франция ще е безгласна в световните дела. Убедих се, написа той в мемоарите си, че логиката и чувствата бледнеят пред реалната сила, че тук ценят този, който може да граби и да запази заграбеното; и ако Франция иска да си възвърне предишното място в света, тя трябва да разчита на себе си. Нито победена Германия, нито Франция участваха в Ялтенската конференция на великите сили през 1945 г. нито в конференцията за създаване на говорилнята ООН. През 1959 г. новоизбраният президент Дьо Гол постави под френско командване ПВО, ракетните войски, както и войските, изтеглени от Алжир. Еднолично взетото решение го сблъска с Дуайт Айзенхауер, по-късно и с Джон Кенеди. През 1965 г. преизбраха Дьо Гол и той започна да отвоюва заграбени национални права. На 4 февруари обяви, че отказва да използва долара като универсално разплащателно средство. На 9 септември съобщи, че Франция не се смята за обвързана със Северноатлантическия блок. На 21 февруари 1966 г. спечели седемгодишната си борба с чуждото военно присъствие във Франция. Републиката излезе от военната организация на НАТО. Правителството на Помпиду обяви евакуацията на 29 бази с 33 хиляди души личен състав от територията на страната, както и преместването на централата на НАТО от Париж в Брюксел.
Обвинения в антиамериканизъм отправят безмозъчните, включително безмозъчните българи. Отстояването на националното достойнство не е антиамериканизъм. Лазенето пред „големите началници“ е присъщо на „куче, ама наше“. Пуделът Тони Блеър, помиярът ББ – сегашният ни премиер Бойко Борисов. Той знае, че в ЦРУ знаят за тъмното му минало, когато размахваше бухалка със сикаджиите и масажираше ушите на Тодор Живков (справка – виж докладите на US посолството в София). Ако българите не преизберат ББ, САЩ ще ни сложат още по-нищожен помияр, което прави „демократичните“ избори безпредметни. В такива случаи Дьо Гол приемаше спокойно изборните резултати. Мълчеше или казваше attrape-nigaux (глуполовка, избори, които са капанче за глупаци). Драги български избиратели, извинявайте. Само циганите знаят за какво гласуват. За пари и няколко кебапчета.
Дьо Гол и Аденауер бяха вярващи католици по рождение, твърдо против комунистическия атеизъм. Но Дьо Гол също отиде в СССР и неговото посещение бе рекорд в историята на дипломацията: то продължи 11 денонощия надлъж и нашир в СССР. В Кремъл Дьо Гол и Сталин подписваха договор за „съюз и военна помощ“, с което Франция си върна статута на световна сила и застана редом не с победените, а с победителките.
В началото на своето управление на 23 ноември 1959 г. Дьо Гол произнесе знаменитата си реч за „Европа от Атлантика до Урал“. В неговата визия за Европа като алтернатива на „англосаксонския“ НАТО не влизаше Великобритания. За разлика от неопазарниците, той казваше, че водеща е политиката, „обозът ще я следва“ – l’intendance suivra.
Заедно с политици като французина Робер Шуман и италианеца Алчиде де Гаспери Дьо Гол и Аденауер създадоха Европейския съюз, който сега се разпада. Аденауер и неговият министър на икономиката Лудвиг Ерхард отключиха „немското икономическо чудо“ без гастарбайтери от Турция, само с трудолюбивите немци. Дьо Гол искаше „Европа на отечествата“, Europe des pаtries, не мешавицата, по-късно наречена мултикултурно общество. Дългата сянка на Дьо Гол и двойният кръст на Лотарингия са съизмерими единствено със сянката на невисокия Наполеон в историята. Вярно, никой успех не е пълен, Nobody’s perfect. Ние казваме E-mail, не La Messagerie или Le Courriel, както искаха френските компютърни специалисти в компанията „Бюл“. Ама защо, забраниха ли им? Не. Ай Би Ем просто купи „Бюл“. Още нямаше юридически империализъм на базираните в US транснационали.
Димитри Иванов
В. Сега
ЧЕТЕТЕ ОШЕ:
(НЕ)УДОБНАТА ИСТИНА ЗА КАРТИНИТЕ НА ИГОР МАРКОВСКИ
