Повръщателният ми рефлекс се активира всеки път, когато чуя познатата до втръсване рекламна кампания, инициирана от Министерство на финансите и „Булгартабак“.

И се чудя от кое ми става по-зле: от факта, че „Булгартабак“ е собственост на известни (вече) и неизвестни (все още) спорни личности или от това, че въпросната компания, произвеждаща продукт, причиняващ зависимост, напълно спокойно е сложена на едно изречение с Министерство на финансите. Толкова абсурдно ми изглежда, колкото и да сложат за рекламно лице на някаква хуманитарна организация лицето на Хитлер. Ще кажете, можеше и  по-зле да е - можеше и с Министерство на здравеопазването да направят една кампания против неплащането на здравни вноски, колко му е!

Но както и да е, у нас сме свикнали да се случват невероятни неща, стига няКОЙ да си плаща достатъчно.

Не това ме притеснява, и аз вече си имам мазол на съвестта. Изнервя ме мисълта, че у нас, в държавата на пълното беззаконие, законността се превърна в сбъркано понятие. Какво имам предвид:

Ако купуваш цигари, „живи води“, сокчета-мокчета или вече КОЙ да е вестник, пълниш все един и същи джоб - този на Делян Пеевски. Който според Цецка Цачева очевидно е света вода ненапита, щото си легализирал бизнеса, видиш ли! То, излиза, че и сирене и кисело мляко да си купиш, пак същото правиш де. Успял е човекът, на 33 е успял да не можем да минем без него...

Ако си плащаш като бял човек данъците и здравните осигуровки, се случва така, че чакаш по 2 часа за линейка  или в най-добрия случай, като отидеш на преглед си плащаш, като поп за всяка интервенция, която здравната каса не покрива. А те са много, повярвайте ми! В случай, че не си плащаш… Ами нещата са същите с прекрасното изключение, че не ти се налага да слушаш Москов, който да ти обяснява с тениска на „Арсенал“ каква мижитурска си, щото си извън системата, на която така или иначе не й пука за теб.

Ако купуваш винетки, се возиш по магистрали, пред които лунният пейзаж изглежда прекрасен, като живопис на  Ван Гог.

Или по ремонтирани такива, които след има-няма два месеца „експлоатация“ успяват да разбият и най-упорития камък в бъбреците ти.

Ако дупчиш билетче в градския, пътуваш в "Икарус", набор на прабаба ти.

Вярвате или не, в крайните квартали новите автобуси са бленуван подарък за Коледа.

Ако вземеш, че решиш да пресечеш на пешеходна пътека  ще се намери някой джигит, който по някаква случайност НЕ те премазва на нея. За сметка на това после четеш в пресата за поне един-два подобни случая.

И все такива чудесии… Но така е в Страната на чудесата, в която всичко законно пълни гушата на някоя „легитимирала“ се корпулентна фигура. Както писа един познат в своя Фейсбук профил, контрабандата не значи нищо друго освен това, че играеш КОНТРА на БАНДАТА.

Онази същата, която кара нормалните у нас да изглеждат луди вече цели 25 години.