Данните са за миналата година и показват, че българинът не може да достигне и половината от покупките, които си позволява средностатистическият европеец.

Така страна ни категорично застава на последно място в ЕС по потребление на хората, както и по БВП при изравнена покупателна способност.
  

Класацията

„Именно потреблението на хората е основният измерител за благосъстоянието“, коментират от Евростат и посочват, че 10 държави от ЕС изпреварват средните нива в общността по този показател.

Лидер в групата на най-богатите е Люксембург. Във Великото Херцогство потреблението на хората е с 40% по-високо от средното в ЕС. След него се нареждат Австрия и Германия, чиито граждани харчат с над 20 на сто повече от средното. В престижния клуб следват още Дания, Белгия, Швеция, Обединеното кралство, Финландия, Франция и Холандия. Във всички тези държави потреблението е между 10% и 15% над средното в ЕС.
 

В следващата еврогрупа по жизнен стандарт попадат 12 държави-членки, в които потреблението е с до 30% по-ниско от средното в рамките на общността. Съвсем малко (под 10%) не достига на Италия, Ирландия, Кипър и Испания да достигнат средата, докато Гърция, Португалия и Литва изостават с между 10 и 20 процента.

Малта, Чехия, Полша, Словения и Словакия са между 20% и 30% по-бедни от средните европейци.

В последната група на бедните роднини на изток освен България са включени и още пет държави от ЕС. Хората в Естония, Латвия и Унгария могат да си позволят между 30 и 40 на сто по-малко покупки, отколкото средностатистическия европеец, а Хърватия и Румъния изостават с между 40% и 45%.

България е единствената държава, която не може да достигне половината от европейския стандарт на живот.
България е с най-нисък стандарт на живот в ЕС

Българите са  най-неудовлетворени от финансовото си положение в сравнение с другите народи в ЕС. Това показва изследване на Евростат за 2013 година.
Освен това те са били и най-недоволният от живота като цяло народ в ЕС.

В изследването на качеството на живота на европейските граждани документът за първи път оценява различни аспекти от живота, като комбинира обективни факти с мненията на анкетираните.

Така, при средно ниво 7,1 пункта за ЕС в България индексът на удовлетвореност от живота показва най-ниската стойност в съюза – 4,8. Показателят лични отношения за българите е бил 5,7 при средно равнище 7,8 в ЕС, а аспектът „жилище“ е оценен с 6,0 при средно 7,5 за европейския блок.

По отношение на въпроси като време за отиване до работа, условия на живот, зелени площи и забавления, работа и оползотворяване на времето българите определят удовлетвореността си с нивата, 5,9, 5,2, 5,2, 6,0 и 5,7. По показател финансово положение

България отново се нарежда на последно място в ЕС с 3,7 при средно ниво 6,0.

Според доклада за 2013 г. нашенките раждат първото си дете средно на 25, 7 години. След тях се нареждат румънките, който се сдобиват с рожба средно на 25,8 години.

Испанките раждат най-късно

Средната възраст, на която жените са раждали първото си дете, варира значително между страните от ЕС. Най-късно майки стават в Италия, където средната възраст е 30, 6 години, в и Испания съответно 30, 4 години.

През 2013 година средната възраст в която жените са станали майки за пръв път в Латвия е 26,1 години, в Естония – 26,5 години, Полша и Литва (26,7 години).

Сред страните с по-късна средна възраст на раждане се нареждат още Люксенбург – 30,4 години и в Гърция – 29,9 години.

Възрастта пада

За сравнение – според предишния доклад на Евростат българките отново са оглавявали класацията за ниска раждаемост, но средната възраст е била 26, 6 години