Здравейте. Ние сме брат и сестра, но много бедни. Моят брат миналата година се разболя от рак. От една година постоянно има катетър. Никак не е добре, не знае на колко години е, много неща не разбира. Страх го е най-много от белите престилки. С това състояние на акъла не могат да го оперират. Няма да издържи.

 Във Варна има клиника със зелен лазер, но е много скъпо да отидем там – 4000 лева. Аз взимам 100 лева по болест, защото взех кредит от ДСК. И той взима пенсия по болест, но му купувам 30 памперса, защото се мокри от катетъра, купувам лекарствата, плащам наем – 50 лева на „Жилфонд”.

От седем години ние не знаем какво е топло, нямаме печка, нямаме телевизор, пералня, бойлер. За Коледа и Великден бяхме на хляб и чубрица. Какво да му кажа, като иска червено яйце, защото не разбира на какъв хал сме. Акълът му е като на малко дете. Спим на стари килими, защото нямаме дюшеци.

Не издържам вече, ще си посегнем, ще се отровим заради тоя недоимък. Вие знаете ли, че в този момент нямаме хляб за утре. С какво да го нахраня?! Затова ви моля да публикувате писмото ми. Може пък да се намерят добри хора да ни помогнат. Ние много не искаме.

ЗАБЕЛЕЖКА: СЛУЧАЯ Е ОТ ПЛОВДИВ, НО МОЖЕ ДА СЕ ВИДИ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО НАСЕЛЕНО МЯСТО В БЪЛГАРИЯ. МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАМИСЛИМ НАДЪЛБОКО И НАПРАВИМ НЕЩО. СРАМОТА Е .